..:: ProCell - Stem Нашите Пациенти ::..

Ново Филм с някои от пациентите ни - натиснете тук за да го свалите.
Очаквайте скорo online вариянт.

Казвам се Йордан Никулиев Иванов от село Скравена. 2004 год. Получих травма на шийните прешлени и бях напълно обездвижен в четирите крайника. През 2004 год направих първа операция на шийни прешлени. Преэ 2005 год. Направих втора операция на шийни прешлени и ноември месец 2005 направих трансплантация на стволови клетки в Александровска болница. Първоначално нямах никакво движение на ръцете, но след трансплантацията получих и сега вече мога да ги движа, както виждате.Имам много по-добра чуствителност на ръцете и вече ги вдигам. Преди трансплантацията можех съвсем малко на страни. Сега мога да движа ръцете си до назад, мога да се чешам, опъвам ги настрани. Моето лично мнение е че трансплантациите трябва да продължат да се правят, защото имат много добър ефект върху хората с травми като мен.

Казвам се Милена Димитрова Костова. На 22 години съм, от град Перник. Миналата 2005 година ми направиха трансплантация на стволови клетки и се чуствам много по-добре. Като ходя съм по-стабилна. Кръстът ми е по-стабилен, мога да лазя. Това стана възможно след трансплантацията.

Казвам се Грета Аспарухова. От Монтана съм, на 29 години. След височинна травма получих гръбначно-мозъчно увреждане. Направих първата трансплантация на стволови клетки миналата година, на 27 юли 2005 г.. След първата операция имах доста подобрения. Като имате предвид, че травмата ми е 15 годишна, аз получих чуствителност на целия гръб, защото моята травма е високо, трети гръден прешлен, получих чуствителност на целия крак, на задната част на краката ми, започнах да стоя права. Другото нещо е,когато се премахне гравитацията на краката ми, мога да правя движения встрани и навътре. Мускулната маса на краката ми има значително подобрение. Вече имам оформени крака. Преди бяха просто едни клечки, които се обличаха в дрехи. Сега мога да кажа, че имам добре оформени крака. Сега мога да демонстрирам как стоя на крака, сега ще се изправя. Това е така, стоя  по няколко часа на ден. Мога да кажа, че трансплантациите на клетки са една от най-големите надежди за хора като мен и че това трябва да продължи, защото аз съм сигурна, че след тези трансплантации ще мога да стъпя стабилно на краката си и да не съм зависима от инвалидната количка.